Как да преборим вредните храни при детето?

Невена е адвокат и музикант; съпруга и майка; създател на YouTube поредицата за родители Mama GURU, в рамките на която споделя своя опит и се стреми да бъде максимално полезна на всички други гуру мами, с надеждата, че ще ги зареди и ще им даде още една гледна точка.

Ако и Вие сте се сблъсквали челно със страстта на малките към захарта, ако и Вие негодувате срещу неспиращите любезни предложения към Вашето дете да се почерпи с поредното подобие на шоколад, ако и Вашите нерви са на прага да се скъсат като стар евтин ластик пред желанието на детето Ви да му купите “бон”, значи, тази статия е точно за Вас.

Когато бременността ми напредна и - още повече - когато родих своята малка сладка Аделина, бях категорична - тя няма да бъде от “онези деца”, които ежедневно лапат боклуци в лъскави опаковки, пълни с подсладители и Бог знае още какво. Имах железен план, подкрепен с още по-желязна логика: ако то се научи да яде с желание плодове и зеленчуци (което абсолютно се случи), няма да има вкус към вредните храни. Но детето ми взе да расте и да играе с други деца, чиито родители, уви, нямат моите разбирания по темата. А и кой може да ги вини? Като си пуснеш телевизора и видиш онези майки в снежнобели ризи и дънки, които предлагат на своите малчовци десертчета с пухкав пандишпан и заедно с тях тънат в удоволствие насред спретнатите си домове, си казваш: “Абе, сигурно не е толкова лошо, щом тази образцова домакиня го дава на своите перфектни деца!”.

И така, Ади проходи стабилно, децата около нея хапваха всякакви разновидности на царевичен снакс още от захранването си, а вече, навършили година и нещо, бяха добре запознати с вкуса на какаото, със сладостта на изкуствените сокчета и хрупкавостта на чипса и вафлените десерти. Всички родители любезно и предлагаха да опита от лакомствата на техните деца и тук дойде моята първа реакция в борбата ми срещу вредните храни при детето:

I. Заявете своята позиция

Въпреки своите категорични убеждения, в началото, докато все още аз самата се опознавах с другите майки от квартала, ми беше неудобно да им обясня какво смятам за храната, която предлагат на детето ми. Започнах по-отдалеч, като аргументирах отказа с това, че тя е по-малка и се притеснявам да не се алергизира или задави. Впоследствие, когато отношенията ми с мамите от компанията се развиха и вече знаехме повече една за друга, започнах да отказвам, като им обяснявам, че както аз, така и съпругът ми не харесваме идеята Аделина да яде всеки ден толкова много захар, сол и изкуствени съставки. Първоначално, за тях това беше по-скоро забавно и някак със съжаление се опитваха да дадат на Ади да хапне все пак малко с обръщения към нея, от сорта на: “хапни си, лельо, аз ще се оправям с майка ти” или “вземи си, лельо, нека да си хапне детето”. Постепенно, обаче, разбраха моята твърда позиция, подкрепена не само с думи, а и с действия, и започнаха да се въздържат или поне да ме питат дали да и предложат. Дори самите мами, които понякога си отваряха някоя шоколадова вафла на масата, започнаха да крият тези десерти в присъствието на Ади, за да не я изкушават, с което ме улесниха доста.

Както вече споменах, отстоявах и продължавам да отстоявам позицията си, не само чрез думи, но и с действия. Така стигаме и до следващото мое оръжие:

II.    Носете вкусна и полезна алтернатива, която да предложите

Познавам вкусовите предпочитания на Аделина много добре и се възползвам от тези свои знания. Например, едно от най-любимите и неща за ядене, е варената царевица. В нашата компания сред децата е доста популярен един снакс, който прилича и мирише на сладка царевица. В пика на тази мания започнах да нося на Ади кутийка със зърна от варена царевица и лъжичка, които бързо вадех, щом опасността се приближи. Като всеки малчуган и Ада си пада по вкуса на сладкото. Още преди да опита някога кроасанче от магазина, тя силно се вълнуваше от вида на опаковката и винаги искаше да и купя или да си вземе от кроасанчетата на другите. Затова, много пъти съм правила домашни кифлички, от които съм носила с нас навън.

Като цяло, винаги гледам да нося нещо, което тя обича, за да съм подготвена при нужда. Няма гаранция, че тя ще избере моето предложение, но си струва да се опита. В допълнение, количеството, което приготвям, винаги е достатъчно и за другите деца - когато тя види, че приятелите и похапват от домашните ни вкусотии, тя е доста по-мотивирана да ги последва.

III.  Компенсирайте у дома

И последния “трик”, който прилагам, е това да следя добре какво яде Ади извън къщи, за да съобразя домашната храна с нейните нужди. Аделина вече ходи на ясла. Там менюто е извън моя контрол, макар че има и доста добри попадения. Освен това, независимо от истинското ми желание тя въобще да не яде обработена храна, реалността е по-различна и често тя опитва разни “забранени” неща. Разбира се, винаги когато сме заедно, аз се старая да направлявам нейния избор, като отказвам все пак някои абсурдни нейни желания и настоявам да избере нещо по-подходящо (например, отказвам да и купя шоколадов сладолед с шоколадова кувертюра и фунийка и предлагам вместо това да избере замразен йогурт (ако има наоколо) или просто сметанов сладолед в пластмасова кофичка. Но все пак, захарта си е захар и тя присъства във всички купени храни. Затова, в дните, в които извън къщи Ади е приела повече захар, аз компенсирам, като у дома не и предлагам нищо сладко. Давам и повече сготвена храна и зеленчуци и така се опитвам да балансирам нещата.

Е, мили родители, надявам се в тази статия да намерите нещо, полезно за себе си и за своите деца. Битката срещу вредните храни е много трудна, но, за сметка на това, резултатът си заслужава, защото се отнася за най-сладкото в живота - нашите деца.