Ането е добро момиче, което неволно прави една беля и тръгва да се скита по българските земи край голямата река. Приключенията му ще го запознаят с различни градове и селца, а на финала майсторът разказвач Ангел Каралийчев се е погрижил детето да срещне своя дядо.

Ането се грижи за чистотата в къщурката с бялата завеска – в края на селото, досами голямата река. Доброто момиче помага на стария си дядо и не знае колко широк и чуден е светът. Един ден обаче една беля ще я отведе далеч от дома, по прашни дълги пътища, край смълчани ниви до големи градове с шумни събори. Всесилното пате и смелото врабче ще тръгнат по петите ѝ, кученцето, избродирано на престилката ѝ, ще я пази, а вълшебствата ще ги съпътстват по време на цялото приключение.

Ангел Каралийчев пише „Ането“ през 1938 година, но поуките и моралните послания на тази детска повест са актуални и до днес.