Състав:
бадем, сол
Съхранение:
Да се съхранява на сухо и проветриво място, без пряка слънчева светлина - при температура до 35°C и влажност до 75%
Алергени:
бадем

Бадемът, известен и като миндал и клепуш е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови, от подрод Amygdalus на род Сливи. Така се нарича и плодът на дървото. В различни времена бадемите са наричани и с ред други имена. Дървото е известно и като „Кралицата на семейство Розови“. То има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Култивирано се развъжда посредством калем, върху подложка от див бадем или праскова (с която е сроден и й прилича по нагъната черупка на костилката).

Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото. Цветовете му съдържат голямо количество нектар.

Световното производство на бадеми е около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995 г., 1,85 млн. тона през 2002 г.) по данни на ФАО. Най-големите производители са Съединените щати, Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания, Сирия, Турция.

Бадемът е широколистно дърво, което расте обикновено до 4 – 10 м. (13 – 33 фута) на височина, със ствол до 30 см (12 инча) в диаметър. Младите клонки са зелени отначало, после стават лилави, когато са изложени на пряка слънчева светлина, след това сиви през втората година. Листата са дълги 8 – 13 см (3 – 5 инча), с назъбен ръб и дръжка от 2,5 см (1 инча). Цветовете са бели до бледорозови, 3 – 5 см (1 – 2 инча) в диаметър с 5 венчелистчета, произведени поединично или по двойки и се появяват преди листата в началото на пролетта.

При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на род Сливи, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде.

Родината на бадема е Югозападна Азия.

Бадемите започват да дават реколта на третата година след засаждането. Дърветата достигат пълно плододаване 5 до 6 години след засаждането. Плодът узрява през есента, 7 – 8 месеца след цъфтежа.

Костилката и ядката
Бадемът расте най-добре в средиземноморски климат с топло, сухо лято и мека, влажна зима. Оптималната температура за техния растеж е между 15 и 30 °C (59 и 86 °F), а дървесните пъпки имат нужда от охлаждане от 200 до 700 часа под 7,2 °C (45,0 °F), за да прекъснат периода на покой. Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка.

В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури в България. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини. Въпреки това, често срещано място където се отглежда и то под формата на диворастящи бадеми е районът на Дунавската равнина - най-вече Свищов, Никопол и други населени места около река Дунав.

Употреба
В миналото консумацията на бадеми е била много популярна, като форма на лечение, сред заможните съсловия, както и като подправка за месните им ястия, предполагаемо подобряваща тяхната смилаемост. Поради това ядка на бадема е наричана "кралски плод".

Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини. Същевременно, ако не се съхраняват правилно (на прохладно и сухо място - предвид съдържанието на мазнини), излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те са канцерогенни - причиняват рак на черния дроб - и потискат имунната система.

Производител: Фабрика за ядки „Румина“ ЕООД, гр. Мартен, ул. Чавдар войвода 7058, тел: +359 82 846 065, e-mail: promnat@abv.bg