Какаовият плод е източникът на какаовите зърна, от които се произвежда шоколадът. Плодът има твърда обвивка и съдържа бяла, сладка пулпа, обгръщаща какаовите зърна. Пулпата е известна със своя комплексен плодов вкус, който е сладък и леко кисел, с нотки на цитрус, манго и ананас.

Какао (на латински [kaˈkaʊ]) са наричани семената на какаовото дърво Theobroma cacao или направеният от тях прах. Какаото е един важен продукт за експорт на много развиващи се страни и служи във втечнена форма за направата на шоколада. Какао се нарича и питието приготвено от какаов прах, мляко и захар. Думата какао идва от езика на ацтеките – науатъл. Произходът е от тамошната дума cacahuatl, което значи какаово зърно и от там е произлязло испанското cacao.

Една от основните съставки на сладкарството.

История
Историята на отглеждането на какаото започва в Средна Америка. Ацтеките познавали растението от 14 век и то било свещено за тях. На него се гледало като подарък от бог Кетцалкоатъл и било много ценено. Зърната, получени от неговия плод, били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани за направата на едно леко люто питие с много подправки, което нямало много общо с вкуса на днешното какао. Името на питието било произлязло от богът Xocóatl. Маите приготвяли питието от вода, какао, царевица, ванилия и смлени чили чушки. Когато испанските конкистадори през 1519 г. превзели Мексико и подчинили ацтеките, те открили много бързо кафявото злато. В съкровищните камери на Монтесума II, последния ацтекски цар, испанците намерили 25 хиляди стотници какао. Като се има предвид че по онова време един роб струвал около 100 какаови зърна, това било огромно съкровище.