Кайсията (Prunus armeniaca) представлява високо, овощно дърво, което принадлежи към семейство Розоцветни. Думата „кайсия“ произлиза от латинската дума „praecoquum“, със значение на „узрявам рано“, защото кайсиевото дърво цъфти в началото на пролетта.

Кайсиите са малки, сладки, златни, оранжеви плодове, с мека и гладка като кадифе повърхност. Златисто-оранжевият цвят и кадифената кожичка правят кайсията неустоима. Не е чудно, че древните перси са наричали кайсиите „слънчеви яйца“, а гърците в своята митология са ги наричали „златни ябълки“ и „златни яйца на слънцето. В своя връх, от юни до август, пресните узрели и ароматни кайсии са естествено сладки и сочни, като капка златно лятно слънце.

Кайсията е позната още от далечните праисторически епохи. Произходът й е неуточнен. Повечето изследователи приемат, че родината й е Северен Китай. Други приемат, че тя произхожда от  Армения, където са открити кайсиеви костилки, датиращи от много дълбока древност. В подкрепа на теорията за Армения е фактът, че латинското наименование „Prunus armeniaca“ буквално означава „арменска слива“. В Армения дървесината на кайсиевите дървета служи за създаването на най-различни дърворезби. Музикалният духов инструмент, известен като дудук е именно такова произведение на изкуството, издялано от дървесината на тези дървета.

Първите споменавания на маслото от кайсиеви ядки датират от 3000 година пр. Хр. В традиционната китайска медицина кайсиите се препоръчват при лечение на тумори, язви,  малокръвие, а ядките действат успокояващо при кашлица. Китайците я асоциират с образованието и медицината, защото китайски философ от 4-ти век пр. Хр. разказва, че Конфуций е обучавал учениците си, използвайки дървен материал от кайсия.

Първата поява на думата в английския език е в трактата „New Herbal”, публикуван през 1551 г. от Уилям Търнър. Бащата на английската ботаника описва кайсията като „по-дребна от останалите праскови“ и споменава кайсиевото дръвче.

Шекспир също е познавал кайсиите. В „Ричард II” градинарят на кралицата говори за кайсиеви дръвчета, натежали от кайсии. В „Сън в лятна нощ” кайсиите са описани като луксозен плод заедно с къпините.

На езика на племето Хунза, името на маслото от кайсиеви ядки е „hani-e-dell“, което буквално означава „слънчеви капки“. Изследователи доказват, че целогодишната консумация на свежи и изсушени кайсии в големи количества е причината за крепкото здраве и големия процент столетници сред племето Хунза, населяващо високопланинските части на Пакистан.

Кайсиите имат изключително висока хранителна стойност. В тях се съдържат витамин А, витамин С, витамин К и витамин Е, както и микроелементи като калий, манган, магнезий и фосфор.

Кайсиевите ядки имат силен и горчив вкус, поради което са известни в кулинарията като кайсиеви бадеми или горчиви бадеми. Това, което прави кайсиевите ядките толкова ценни е съдържанието на гликозидът амигдалин (причиняващ горчивия вкус на кайсиевите ядки), наречен от химика Ернст Кребс, витамин В17, макар всъщност да не е витамин.  Научно доказано е, че тъкмо този витамин, който включва в себе си и цианидно съединение помага изключително много в борбата с рака.