Кейл /kale/ или листно зеле представлява вид листен зеленчук, към който спадат множество сортове и подсортове. Кейлът е от рода на зелето и се смята за негов далечен роднина. Листата на кейла обикновена са зелени или лилави. Те не образуват глава и се отличава с назъбена или наделена форма. Листното зеле се среща както в диво, така и в култивирано състояние в Германия, Холандия, Канада, Русия, Виетнам, Тайван, Китай и др.

Кейлът, още познат като листно или къдраво зеле, е със светли или тъмно-зелени цветове. Отглежда се лесно и може да вирее дори в саксия на терасата. Представител е на семейство Зелеви и може да се срещне в почти цял свят, като най-популярен е в Северна Европа. Той е с типично зелев вкус, приятно пикантен, а понякога дори леко лютив. Ако обаче не сте фенове на пикантния вкус, може да добавите лимон, който смекчава леката лютивина.

Кейлът е познат още от времето на древните римляни и е бил част от кухнята на редица държави, сред които Англия, Шотландия и САЩ. Така нареченото „зеле без глави“ набира популярност у нас след Освобождението, когато много наши градинари отиват на работа из Европа.

Къдравото зеле носи титлата „суперхрана“ заради многобройните полезни за организма свойства, които притежава. Съдържа много фолиева киселина, фибри и хлорофил, които подобряват работата на храносмилателната система. Подсилва имунната система и е изключително богат на желязо, а в същото време е много по-нискокалоричен от месото. В кейла се съдържа и голямо количество калций – повече отколкото в млякото. Именно заради това предпазва от остеопороза, възпаление на ставите, артрит и пази костното вещество много по-добре от който и да е млечен продукт.

В кейла се съдържа голямо количество витамин К и това е може би най-голямото му предимство, защото този витамин не е особено широкоразпространен. Той спомага за съсирването на кръвта и има противовъзпалителен ефект. Освен на витамин К, кейлът е богат и на витамини С и А. Нивото на витамин С в кейла е 18 пъти по-високо от това в морковите и 4 пъти по-високо от това в спанака. Благодарение на наличието на витамин А, каротеноиди и флавоноиди къдравото зеле е мощен антиоксидант и често бива включван в хранителни режими и детоксикиращи диети, защото изключително ефикасно чисти стомашно-чревния тракт от токсини.

В повечето случаи кейлът се приготвя както останалите листни зеленчуци. В Тайван и Малайзия обикновено се слага в супи, но в Европа се предпочита основно със задушено месо - традиция, тръгнала в скандинавските страни около Средновековието.

Подобно на спанака, кейлът можеда се добавя в салати или да се готви на яхнии, може да се използва и като плънка за различни кишове и фритати. Служи за добра гарнитура на рибно ястие, може да се добави към омлет, смути или да се комбинира със зехтин, ядки, авокадо.
Джейми Оливър пък ни предала няколко по-интересни рецепти, в които главен участник е кейлът. Сред тях са мъфини с кейл и киноа и зелени спагети.