Състав:
пшенично брашно 500, питейна вода, пресована мая, йодирана сол, слънчогледово масло
Съхранение:
Да се съхранява при температура до 22°C
Алергени:
пшенично брашно

В последните години - баницата с късмети, която е характерна за първите часове на Нова година, я правят на Коледа. Сигурно, защото само тогава всички успяват да се съберат заедно на масата. Вярно е, че традициите не са това, което бяха и че светът е хубав, защото е шарен, но все още се смята, че има някаква магия в това да продължим обичаите на нашите баби. Да прескочим чисто религията, да вникнем в историята и смисъла на техните надежди, вярвания и разговори с природата, скрити именно в насъщния. По традиция именно питка с паричка приготвяли те.

С желанието за повече радостни дни, измолени чрез обредния хляб, с времето на някои места в България, освен паричка, започнали да слагат дрянови клонки, различни варива и семки - символизиращи здраве и плодородие за нивите. Предполагам, че има вероятност подобни практики да са началото и на баницата с късмети.

Питката за Бъдни вечер, разбира се, е постна, както всичко друго на трапезата. В народните разбирания тя е безкръвна жертва и умилостивява по-висшите от човека сили. Питката на нашите баби са приготвяли от нов квас, облечени в новите или поне чисти дрехи.

Обредна пита с квас за Бъдни вечер

По традиция питката се замесва сутринта преди Бъдни вечер. Някога с нов квас и с мълчана вода - младите моми, носели водата с менци от чешмата, като през цялото време по пътя за дома непродумвали и дума. И ако през останалото време на година се ползвало каквото брашно има, за питката за Бъдни вечер се използвало най-хубавото, най-бялото.

По форма питката, наричана още "боговица" или "бъдняк" е кръгла - символизираща безконечността, цикличността в живота, нея се влага и монета - символ на благополучие. Украсява се с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове - символи за благополучие и плодородие.

По традиция питката за Коледа се разчупва от най-възрастния човек в къщата. Смята се, че той играе ролята на своеобразен мост към предците ни. На други места в България пък, питката се захваща от стопанина и стопанката, вдига се над главите и се изрича "Еййй толкова да е високо житото" и се разчупва. Останалите в семейството отговаряли "Амин! Дай Боже". На трапезата питката се слага още топла, в миналото цялата трапеза за Бъдни вечер се подреждала на земята.

Производител: ЕТ „Ализия“, град Велико Търново, ул. „Сливница“ №76
Производствена база: ул. „Димитър Найденов“ №93, тел: 0888 92 04 99