Кумкуат (Citrus japonica) са група от малки овощни дървета от семейство Седефчеви. Познати са и под вече историческото им название Fortunella.

Ядливият им плод прилича на портокал, но е доста по-малък, бидейки приблизително с размера и формата на голяма маслина. Кумкуатът е сравнително студоустойчив.

Име

Наименованието „кумкуат“ произлиза от кантонското gām-gwāt (на китайски: 金橘), което в превод означава „златен портокал“ или „златна мандарина“.

Произход

Кумкуатът е присъщ за Южна Азия и азиатското тихоокеанско крайбрежие. Най-ранното историческо споменаване на плода се появява в китайска литература от 12 век. Плодът е култивиран дълго време в Индия, Япония, Тайван, Филипините и Югоизточна Азия. Внесени са в Европа през 1846 г. от Робърт Форчън, а малко след това са внесени и в Северна Америка.

Описание

Разновидности

Обикновено Citrus japonica се отнася за кръглата разновидност на плода, но всъщност той има общо шест разновидности:

• Хонконгски кумкуат (Fortunella hindsii)
• Малайски кумкуат (Fortunella polyandra)
• Маруми кумкуат (Fortunella japonica)
• Мейва кумкуат (Fortunella crassifolia)
• Нагами кумкуат (Fortunella margarita)
• Фукуши кумкуат (Fortunella obovata)

Отглеждане и използване

Кумкуат се отглежда във Филипините, Китай, Южна Корея, Тайван, Югоизточна Азия, Непал, Пакистан, Иран, Близкия изток, Европа (основно в Корфу, Гърция) и САЩ (основно Флорида, Калифорния и Хаваи).

Те са доста по-студоустойчиви от други цитрусови плодове. Нагами кумкуатът се нуждае от горещо лято, с температури от 25 до 38 °C, но може да издържа на студ до -10 °C без поражения.

Плодът се консумира както суров, така и в преработен вид (сладко, мармалад, ликьор). Често се яде с кората, която е сладка и компенсира за киселия вкус на месестата част.

Размножаване и опрашване

Кумкуатът не расте добре от семена, така че се размножава вегетативно. Както повечето цитруси, те се самоопрашват.