Папаята (Carica papaya) е тропическо дърво, виреещо в горещите, влажни райони на Централна и Южна Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия. Познато е под различни наименования – често е наричано „пъпешово дърво“ (в Китай и Шри Ланка) или „fruta bomba“ в Куба, Lechosa в Доминиканската република, но като най-употребявано се е наложило карибското му название „papaya“, тъй като за пръв път европейците откриват този плод именно на Карибите.

Папаята достига на височина между 5 и 10 m. Плодовете ѝ са кръгли или с издължена форма, с жълто-зелена кора и розово-оранжева вътрешност, на вкус наподобяват смесица от пъпеш и праскова. Във вътрешността си съдържат голям брой черни семена, които в изсушен и стрит вид се използват като подправка. Плодовете са високо ценени заради състава си - витамини (А, В, С и Е), минерали (калций, калий, фосфор) и микроелементи (желязо, цинк, манган, мед, ванадий, магнезий). Поради това се използват и с лечебна цел за изхвърляне на отровите от организма, подобряване на храносмилането, при чернодробни заболявания, вирусни хепатити и други болести. Консумират се както зрелите плодове (в десерти, сладкиши, плодови салати), така и още неузрелите (като гарнитури). Същевременно неузрелите плодове могат да предизвикат алергични реакции или други здравословни проблеми поради високото съдържание на латекс в тях.

Устройство на папая
Папаята е малко, слабо разклонено дърво, обикновено с едно стъбло, което расте от 5 до 10 височина, със спираловидно подредени листа, ограничени до върха на ствола. Долната му част е видимо наранена там, където са прорастли листата и плодовете. Листата са големи, 50-70 см в диаметър, дълбоко длановидно нарязани, със седем дяла. Папаята е двудомна. Цветовете са петделни и силно раздвоени; мъжките цветя имат тичинки, слети с венчелистчетата. Женските цветя имат горен яйчник и пет изкривени венчелистчета, хлабаво свързани в основата.

Мъжки и женски цветове се носят в пазвите на листата; мъжките цветя са в многоцветни дихазии, а женските са в дихазии с няколко цветя. Имат сладък аромат; отворени са през нощта; опрашват се от вятър или насекоми.

Плодът е с дължина около 15-45 см и 10-30 см големина в диаметър. Той е готов узрял, когато придобие леко мека консистенция, кожата му е с кехлибарен до оранжев оттенък и по стените на голямата централна кухина са прикрепени множество черни семена.

Разпространение на папая
Този растителен вид е роден в тропиците на Америка, но сега е широко култивиран в други тропически региони на света заради ядливите си плодове, подобни на пъпеш, които са достъпни през цялата година. Папая за пръв път е култивирана в Мезоамерика, в днешно южно Мексико и Централна Америка. Вирее в горещите и влажни райони на Централна и Южна Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия. През 2020 г. Индия е произвела 43% от световното предлагане на папая. Испанците въвеждат папаята в Стария свят през 16 век. Отглеждането на папая сега е почти пантропическо, обхващащо Хавай, Централна Африка, Индия и Австралия. Дивите популации от папая обикновено са ограничени до естествени тропически гори. В дъждовните гори на южно Мексико папаята процъфтява и се възпроизвежда бързо в пролуките на короните, докато умира в стари гори със затворени корони.

Използваема част на папая
Употребяват се плодовете на растението.

Химичен състав на папая
Кожата, пулпата и семената на папаята съдържат различни фитохимикали, включително каротеноиди и полифеноли, както и бензил изотиоцианати и бензил глюкозинати, като нивата им в кожата и пулпата се увеличават по време на узряването. Каротеноидите, лутеин и бета-каротин, са "видни" в жълтата кожа, докато ликопенът е доминиращ в червената плът. Семената от папая съдържат цианогенното вещество пруназин.