И както делфините плуват между вода и въздух, между сега и минало, дълбини и повърхнина, между тук и отвъд, моята история ще смесва и живи, и мъртви, и спомен, и легенда, преживяно и блян, ще скача между времена и събития, без да прибавям нищо от себе си, без да търся най-хубави думи или съставям най-изкусни изречения – защото и това е суета. В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство.

***

В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще дойде терорът, а след него тиранията.

***

От зората на времето - в множество легенди на антични цивилизации и в приказки на аборигенските племена - хората разказват за загадъчната си връзка с делфините като за наши родственици, божествени създания и символи на добродетел и спасение.

***

„Последният ловец на делфини“ преплита настояще, минало и митология; стремително действие се редува с лиричен разказ, архивни документи се допълват с лични спомени. На места изящен, другаде суров, това е разказ за синовна вина, за колективна забрава, за границите на човешкото и простора на духа. И за светлината, която - понякога трудно, но неизбежно - триумфира над мрака.

„Последният ловец на делфини“ е проникновен и емоционално наситен роман на Захари Карабашлиев, който изследва темите за паметта, вината, любовта и личния избор в контекста на бурни исторически и морални промени. Книгата съчетава силен психологически реализъм с философска дълбочина и характерния за автора стил – образен, чувствителен и дълбоко човешки.

Историята проследява съдбата на главния герой, чието минало и настояще се преплитат в търсене на истина и смисъл. Романът разглежда вътрешната борба на човека, изправен пред последствията от собствените си действия, и задава въпроси за границите между дълг, морал и лична свобода. Заглавието носи силна символика и служи като метафора за изчезващите ценности, загубената невинност и края на един свят, който вече не може да бъде върнат.

„Последният ловец на делфини“ впечатлява със своята многопластова структура и дълбоко изградени персонажи. Всеки образ в романа има своя вътрешна логика, история и мотиви, които постепенно се разкриват пред читателя. Авторът умело води повествованието между личното и общественото, между интимното преживяване и големите исторически събития, които оставят траен отпечатък върху човешките съдби.

Романът засяга теми като травмата от миналото, трудността да се прости – както на другите, така и на самия себе си – и необходимостта от изкупление. Морето присъства като силен художествен образ, символизиращ както свободата и надеждата, така и опасността и неизбежността. Чрез него Карабашлиев изгражда атмосфера на напрежение и съзерцание, която съпътства читателя до последната страница.

Книгата се отличава с изчистен, но въздействащ език, който позволява дълбоко потапяне в емоционалния свят на героите. „Последният ловец на делфини“ не е просто роман, а силно литературно преживяване, което поставя важни въпроси за човешката съвест, отговорността и цената на избора. Това е книга, която остава в съзнанието дълго след прочитането и приканва към размисъл върху това какво губим и какво запазваме по пътя си като хора.