Клас II

Репичката (Raphanus sativus) е едногодишно кореноплодно зеленчуково растение от семейство Кръстоцветни. Произхожда от Средна Азия. Отглежда се като зеленчукова култура от около 1000 г. пр.н.е. в Китай, Япония, Египет, Рим и Гърция. Оформени са две групи сортове – европейска и китайска. В България се култивират европейските форми.

Репичката е студоустойчиво и светлолюбиво растение с къс вегетационен период. кореноплодите са дребни с овална, конусовидна или цилиндрична форма. Външното им оцветяване варира от розово до червено и виолетово или от комбинация от тези цветове. Месото е бяло, сочно, крехко и плътно в свежо състояние (при застаряване се получава така нареченото „изкуфяване“). При прояждане от червеи придобива вишнево червени нишковидни петна.

Репичките са богати на ензими, минерални соли и витамини. Съдържат етерично масло, което усилва секрецията на храносмилателните жлези. Използват се за консумация в прясно състояние, като най-широкото им приложение е при правенето на пресни зеленчукови салати. Не са подходящи за термична обработка, тъй като месото се скашква и загубва вкусовите си качества.

Репичката се отглежда успешно както на открито, така и в оранжерийни условия. В България масово се отглежда в късната есен и рано през пролетта. Кореноплодите са готови за прибиране за около 25 – 30 дни след поникването на растението. Някои от предпочитаните сортове за отглеждане в България са: „Сакса 2“, „Софийски превъзходни“, „Любими“, „Бисер“, „Червени с бели опашки“ и др.

Репичките са лесни за отглеждане кореноплодни зеленчуци. Те понасят повечето типове почва и се развиват бързо. Отглеждането на репички от семена е като магия; хвърляте семената в земята и ги покривате с малко пръст. Поливате ги с вода и гледате как растат. Важно е да се отбележи, че репичките винаги растат от семена, засадени директно в почвата, където растат до пълна зрялост. Не е необходимо да правите предварително разсад.

Сеитбата и грижата за репичките не са твърде трудни, като не напразно се счита, че са непретенциозен зеленчук. Ако не сте добавили оборски тор в градината предварително, разстелете тънък слой добре угнил компост върху повърхността на лехите. Почвата в лехата трябва да е рохка и добре дренирана.

Репичките се поливат според нуждите. Освен това е необходимо редовно да се разрохква почвата и да се плеви. За да се предпазят репичките от голи охлюви, лехите се мулчират със слама. Много е важно репичките да се прибират навреме, защото стават много влакнести, когато обраснат. Освен самите репички могат да се ядат и листата на младите растения, като се добавят към салати и супи.