Състав:
сол - 72%, самардала (див лук)
Съхранение:
на сухо място, при стайна температура, без пряк достъп на слънчева светлина

Самардалата е тревисто растение от семейство Лукови. Изсушена и стрита се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ястия с ориз, яйца – пържени и варени, варени меса, пиле, печени гъби, за пресни краставици и домати. Желателно е да не минава термична обработка, защото променя специфичния си вкус.

В България самардалата като подправка е най-разпространена в Старозагорска, Ямболска и Сливенска области, в цялата Източна Стара планина и особено в районите около Котел и Върбица, Странджа и района над Слънчев бряг. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло. Расте в планинските райони. Берат се само листата, без да се засяга кореновата система, с цел да се опази растението до следващия сезон.

Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка:

• берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената; набрани, те се смилат с машинка за кайма, като може 2 – 3 пъти да се прекарат през нея;
• получената в резултат зелена пихтия, която е силно ароматна, се смесва със ситна готварска сол – пропорцията е различна в зависимост колко солена се иска да бъде самардалата; след като се смеси е необходимо добре да се разбърка;
• сместа се разстила в плосък съд, например тава, и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне; разбърква се всеки ден по 2 – 3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито;
• съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове.

С времето самардалата леко загубва първоначално яркозеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.

Особености в българското име на подправката

Вариации в назоваването

Самардалата е разпространена из източните и централните части на Балкана, в сенчести и влажни места. По-често се използва в източна България. Особено е популярна като подправка сред населението във Върбишко и Омуртажко, които я употребяват с името „пой“. Традиционно те я сушат без добавка на сол. Сместа е тъмнозелена до кафеникава.

В Западна, Югозападна и Южна България е позната като стрижак/стрижал/стрижалец/стрижалек/стришлик, а в различни райони на Източна и Югоизточна България – като самаришка/самадишка/самадийска трева и др. подобни названия.

В Северозападна България считат самардалата за разновидност на див лук или див чесън. В някои райони я наричат кучи лук (произношението е слято и звучи като кучилук с ударение на първата буква у).

Растението може да се отгледа в лехи от семена, които се образуват на върха на цветоносното стъбло.

Допускани грешки с назоваване на подправката

В годините след началото на XXI век в българския език се наблюдава тенденцията по-слабо познатите подправки и билки да се наричат „чубрици“. Сходно на разпространеното използване на думата „мерудии“, за всички тревисти подправки. Въпреки че това не е коректно, в речевата практика е доста разпространено. Поради тази причина, тъй като „самардала“ е по-непопулярно име, в кулинарни предавания предлагащи „рецепти за ястия, приготвяни на живо“ допускат грешка, като назовават самардалата като „горска чубрица“, „дива чубрица“, „планинска чубрица“, което е сериозна грешка, защото подправката с това име, се отнася за действително съществуващо друго растение, което няма нищо общо нито по външен вид, нито по вкус и аромат с подправка самардала.

Друга честа грешка е самардалата да се нарича „циганска мерудия“ или „циганска чубрица“, защото това е фолклорен израз, с който се назовава друго популярно растение в българската кухня – „Целината“ (Кервиз, керевиз), като тази фолклорна употреба е свързана с асоцииране на името с подправката (листата от целина), а не с корените от целина, които се ползват като зеленчук.

Употреба: Подобрява и придава приятен вкус на сирене, зеленчуци, колбаси, варени яйца, сандвичи, пици, принцеси, погачи и други.

Страна на произход: България

Производител: Биосет ООД, гр. Пловдив 4004, ул. Кукленско шосе №28, тел.: +359/32 67 40 40, e-mail: office@bioset-bg.com, www.bioset-bg.com.

За марката:
„БИОСЕТ ООД“ е създадена през 1994 година в град Пловдив.
Основната дейност на фирмата е производство, пакетаж и реализация на вътрешния пазар и за износ на над 880 артикула: десертни нишестета и натурални кисели за деца, корнфлейкс, мюсли, овесени ядки, диетични храни, мляко и млечни продукти, топли напитки на прах, широка гама артикули за домашното сладкарство, билков, плодов, зелен и черен чай, червен пипер, всички видове подправки и смеси от тях.
В производствения процес са ангажирани над 150 души, като за всяко от производствените направления са обособени екипи.
Прецизната технология и отличната организация, качествените суровини, непрекъснато обновяване на произвежданите артикули и високият професионализъм превърнаха БИОСЕТ ООД в неоспорим лидер на пазара у нас, чиято продукция се възприема от потребителите като марка - еталон за качество, на която могат да се доверят.
Главен прироритет на БИОСЕТ ООД е високото качество на произвежданата продукция.
БИОСЕТ ООД е единственият производител на подправки в България, носител на два златни медала от Международния пловдивски панаир; на грамота от Федерацията на потребителите и на сертификат IFS - висше ниво (международен стандарт на храните).
БИОСЕТ ООД разполага с две собствени производствени бази с обща площ от 30 000 квадратни метра и собствена дистрибуторска мрежа, обхващаща цялата страна.
Освен за вътрешния пазар БИОСЕТ ООД произвежда и значителен обем продукция за експорт.
В резултат на иновативното мислене на ръководния екип и ангажираността на работещите във фирмата, БИОСЕТ ООД непрекъснато увеличава производствените си мощности, продуктовата си номенклатура и разширява своите пазарни позиции.