Състав:
котлет от шаран.
Произход: България.
Да се консумира след термично обработка.
Съхранение:
при температура от 0 до 4°С.
Алергени:
риба.

Шаранът е типичен представител на костните риби. Той спада към семейството на каракудата, скобар, червеноперка. Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 cm на дължина и до 35 kg на тегло. Световният рекорд е 34,35 kg и е поставен в езеро Lac de Saint-Cassien във Франция. Шаранът е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми. Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата, с които търси по дъното растения и дребни животинки. Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси. Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи (едролюспест шаран) както и огледалните (голи) шарани.

През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си – до 500 000 хайверни зрънца. Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни. През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване. Тук, заровени в тинята, са защитени от студа. Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.

В България има традиция на Никулден да се готви пълнен шаран.

Видове: Две са основните групи шаран - Висок и широк гръб. Различават се и по наличието на люспеста покривка: люспест, огледален, гол. Най-характерната особеност на културните породи шаран е способността добре да използват храната и бързо да нарастват като натрупват повече месо и мазнини. Това обеснява и по-добрите им вкусови качества.

Води: Шаранът е типична топлоюбива риба, която опитимално расте и се развива при температура на водата от 22 до 30°C. Затова у нас с успех се отглежда във водоеми, разположени на не голяма надморска височина.

Описание (в естествена среда): Странично сплесната риба с висок масивен гръб и малка глава. Тялото може да е покрито с люспи (люспест шаран), с едри люспи, разположени в три реда (огледален) или без люспи (гол шаран).
Достига тегло до 30-35 кг, но е най-добър от 0,800 до 3,000 кг.

Описание (в търговската мрежа): Месото на шарана е кремаво плътна консистенция, сочно и вкусно, особено в края на лятото и есента, когато е натрупал достатъчно мазнини за презимуване.

Най-добър за готвене: За пържене са подходящи котлети от шаран до 1,5 кг. За рибите до 2,5 кг, тази кулинарна технология е възможна само след предварително разцепване по дължината на гръбнака. За по-едрите шарани е подходящо печенето им във фурна цели. Добре охладеният шаран, разполовен по средната кост и изпечен на скара (първо се пече страната на кюспите или кожата за около 5-6 минути, а след това вътрешната стана около 2-3 минути) става разкошна сочна и ароматна пържола. Хайверът на шарана, осолен и узрял е най-добрият хайвер - тарамата.

Заместител: бял амур и толстолоб.

Подходящо вино: бяло или десертно.