Сливите (Prunus) са род дървета от семейство Розови (Rosaceae), към който освен сливата спадат черешата, кайсията, прасковата, вишната, бадемът.

Домашната слива е сборен вид, към който принадлежат най-древните сортове сини сливи, ренклодите, джанка. Дървото на най-разпространения у нас сорт
Кюстендилска синя слива достига средни размери седем - осем м. Образува гъста, почти пирамидална корона.
Кореновата система на сливата се състои от дълги и тънки корени, разпространяващи се на широко и на неголяма дълбочина, най-често до 50 см.
Само отделни корени проникват по-дълбоко. Част от корените се разполагат близо до почвената повърхност на 15-20 см. Сливата плододава на къси 2-4 годишни и на тръноподобни клонки, а при добро гледане и на едногодишни клончета. Всъпва в плододаване към петата година след засаждането и плододава до 30 год. възраст.
Изисквания към климата и почвата. Сливата притежава относително висока студоустойчивост, издържа студове до -36 градуса, но във фаза показване на венчелистчетата се наблюдават измръзвания при температури от -1 до - 5 градуса, пълен цъфтеж от -о,5 до - 2,2 градуса , а завръзите мръзнат при краткотрайно застудяване от -1,1 градуса.
От ниски температури страдат най-вече късно зреещите сортове. Сливата е чувствителна към въздушно засушаване, затова предпочита планинските райони. Сливата обича богати на хумус и хранителни вещества почви, но понася и възтежките и относително по-слаби сиви горски и кафяви почви.
Сортове: Унгарски сливи - Кюстендилска синя, Италианска, Ажанска слива.
- Ренклоди - Зелена и Алтанова.
- Жълти яйчни сливи - Жълта, Адмирал Ригни, Златна капка.
- Ломбардски сливи - Виктория и Ломбардска.
Джанковите сортове се делят на Афъзки, Енибаканки и др.

Кюстендилска синя слива - най-разпространения наш сорт, дървото е силно растящо с гъста пирамидална корона, с голяма ежегодна родовитост, често с
претоварване. Встъпва в плододаване на четвъртата година, чувствително към червени листни петна, сливова ръжда и шарка. Плодовете са средно едри до тъмносини с восъчен налеп, месото е златисто жълто, плътно, сочно и много сладко. Зреят през първата половина на септември, задържат се на дървото почти цял месец, изтрайват до десет дни след беритбата. Използват се в прясно и преработено състояние .

Стенлей - дървото е средно до слабо с висока пирамидална корона, гъсто разположени къси плодни клонки. Встъпва в плододаване на втората година, има редовно и изобилно плододаване, устойчиво на шарка. Плодовете са много едри, с яйцевидна форма, тъмно сини, почти черни, с плътен синкав налеп, месото е златисто жълто, сочно с приятен вкус, но много бързо придобива брашнеста консистенция. Узряват 10 дни преди Кюстендилската слива.

Монфорска слива - десертен сорт от френски произход. Дървото е със среден размер, рано плододава, неголяма родовитост, устойчиво на шарка. Плодовете са едри, закръглено овални, виолетово сини с червеникава отсянка, месото е зеленикаво жълто, сочно, сладко, отделя се от костилката. Зреят от края на юли до средата на август. Съхраняват се до 14 дни.

Зелена ренклода - дървото има средни размери и широка кълбовидна корона. Проражда на петата година, плододава изобилно но не редовно, изисква богати, умерено влажни почви. Слабо се напада от шарка. Плодовете са едри, кълбовидни, с восъчен налеп и мътно розово оцветяване откъм огряваната страна. Месото е до златисто жълто, нежно, сочно, сладко, ароматно, има малка, отделяща се костилка. Окапва лесно, затова трябва да се бере навреме. Зреят през втората половина на август. Използват се в прясно състояние и за преработка в сладка и компоти.

Червена афъзка - най- разпространен у нас джанков сорт. Дървото достига големи размери, встъпва рано в плододаване, което е изобилно и редовно. При големи студове мръзне. Плодовете са едри, кръгли, виолетово червени, с тънък восъчен налеп. Месото е кремаво жълто със зачервяване по кожицата, плътно, слабо сочно, сладко, без аромат, костилката е дребна и отделяща се, зрее през юли, много добри за консумация в прясно състояние и за компот.

Жълта афъзка - стар сорт. Дървото има средно големи размери, рано и ежегодно плододава. Плодовете са едри, кръгли, жълти. Месото е кремаво жълто, сладко- възкисело, слабо ароматично, почти се отделя от костилката, Зреят около средата на юли, много добри за компоти, конфитюри и нектари.

Енибаканка - местен джанков сорт. Дървото е средно голямо, плододава на третата година, редовно и добре. Устойчив на болести с изключение на ранното кафяво гниене. Плодовете са едри, кръгли с червена окраска, месото е кремаво жълто със зачервяване, плътно, сочно, сладко, слабо кисело , без аромат. Костилката се отделя. Зреят в началото до средата на юли. Много добри за консумация в прясно състояние и за преработка. Компотите от тях превъзхождат тези от червена афъзка.
Други сортове са- Тулеу грас, Рут Герщетер др.