Състав:
Ориз, слабосолена Сьомга, краставица, нори листа. Уасаби, джинджифил маринован, соев сос Kikkoman.
Съхранение:
Да се съхранява при температура от +1°С до +4°С.

Всяка порция суши включва клечки, 10 гр. уасаби, 15гр. джинджифил, 10 мл. соев сос.

Просто и вкусно! Елегантни рулца, увити в лист нори, крият нежно и сочно филе от слабосолена Сьомга.

Сушитата (寿司, 鮨, или 鮓) са оризови рула със зеленчуци подправени със соев сос, а понякога гранирани с месо (от къси, тънки лентички варени скариди, варени крака от раци, сурова Сьомга или Риба тон) характерни за Япония, разпространени в Китай и цяла Азия. През 60-те години на XX век, американизиран вариант на рулата намира приложение в САЩ, в този си вид получават масово разпространение в целия свят (включително и България).

Думата суши на японски се произнася с буквата С, а в езиците с фонетични азбуки се пише със С, но когато се използва с представка обозначаваща даден вид суши, С се заменя със З, както е в нигири-зуши. Това се случва заради Рендаку – правило за преминаване на незвучните съгласни в звучни съгласни когато са първа буква на суфикс в съставна дума в Канджи. Японистите спорят по въпроса за правилната транслитерация на думата суши, защото в оригиналното звучене не се използва точно звукът Ш. Въпреки това думата навлиза в България от САЩ, а не директно от Япония и затова е по-популярна именно в този вид. Често хората бъркат, като асоциират сушито с рибата, но в действителност суши се прави и с плодове и зеленчуци, заедно със сурова риба. Извън Япония, суши обикновено означава цялото ястие. На Японски 寿司, написано на канджи означава ориз, и не засяга рибата или гарнитурите. Парчетата сурова риба се наричат сашими и въпреки че звучи близко, няма почти нищо общо със сушито.

Суши за пръв път се споменава в китайски речник от II век. Предполага се, че това ястие се е появило някъде в Китай и Югоизточна Азия и едва през VII – VIII век е било пренесено в Япония. Суши първоначално е не храна, а обикновена, древна практика за консервиране с ориз на осолената риба. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене, а оризът се изхвърлял. Приготвена така рибата можела да се съхранява още около година. В този процес оризът ферментира и отделя млечна киселина, която от своя страна подобрява вкуса на рибата и активира аминокиселините в нея. Първоначално японците изхвърляли този ориз, но с времето харесват вкуса му и започват да го консумират. В средата на XVII век д-р Матсумо Йошичи подправил ориза с оризов оцет, така не само постигнал по-добър вкус, но съществено съкратил времето за приготвяне, което дотогава отнемало над 6 месеца. Така се ражда суши, днешните дървените кутии използвани за него са реминисценция от тези старата традиция за консервиране на риба.

Традиционния процес „суши“ измислен в Югоизточна Азия е популярен метод за съхранение на риба в целия регион и до днес. Думата суши е остаряла граматична форма, която вече не се използва в оригиналния си контекст и служи само за посочване на блюдото. Буквално суши означава „прокиснало е“ или „кисело е“ и произлиза от ферментационния процес.

Научното обяснение за ферментацията на рибата оваляна в ориз е, че оцетът от ферментиращия ориз разделя рибата на аминокиселини. От това се получава единият от петте основни вкуса в японската кухня – умами. Най-старият запазен вид суши в Япония – нари-зуши, се прави по подобен начин. Днес в Япония нари-зуши се развива до оши-зуши, а в крайна сметка до Едоми нигири-зуши, което е това, което съвременният свят познава днес като суши.

Съвременното японско суши няма почти нищо общо с традиционното ястие с ферментирал ориз. Първоначално, след като ферментиралата риба била извадена от ориза, само месото се консумирало, а оризът се изхвърлял. Фуна-зуши е ястие с остър вкус и силна миризма, което се приготвя в района на езерото Бива в Япония, днес максимално наподобява традиционното ферментирало блюдо. В Япония, през периода Муромачи (1336 – 1573 г.) започнали да добавят оцет към ориза, за да подобрят вкуса и да подобрят консервиращите свойства. Оцетът подчертавал киселия вкус на ферментиралия ориз, а освен това е катализатор на процеса, като го съкращава или дори го прави ненужен. През следващите векове, в Осака усъвършенстват рецептите и създават оши-зуши. Морските продукти и оризът се пресоват в дървени (по-често бамбукови) калъпи. Към средата на XVIII век този вид суши достига до райно Едо (днешно Токио).

Съвременната версия, известна на света като сеши, е създадена от японския готвач Ханая Йохи (華屋与兵衛, 1799 – 1858 г.г.) в края на периода Едо в Едо. Сушито създадено от Йохи било ранна форма на бърза храна и всъщност не било ферментирало (ако е бързо – няма време) ядяло се с ръце и било предназначено за хапване по път или в театъра. Оригинално това ястие било наречено Едоми зуши, защото било приготвяно с прясна риба уловена в залива на Едо (Edo mae – Заливът на Едо, днес Токийски залив). Въпреки че днес по света сушито рядко се приготвя с риба от този залив, този конкретен вид днес се нарича Одоми нигири-зуши.

Вносител: Берьозка Трейдинг ЕООД, село Бенковски, област Варна, България, тел: +359877666296, www.berezka.bg