Слава, власт, успех, щастие...

В този завладяващ роман на Даниел Стийл холивудски директор на известно студио търси ново начало, когато в кариерата му настъпва неочакван обрат. В продължение на почти двайсет години Анди Уестфийлд разполага с всички атрибути на успеха в кариерата: зашеметяващ кабинет на четиресет и четвъртия етаж, лоялна асистентка, която само дето не чете мислите му, достъп до частен самолет и служебни автомобили. Анди винаги е поставял кариерата си преди брака, и сега наред с дъщеря му и малките му внуци, тя е единственото нещо, което наистина обича.

Светът на Анди обаче внезапно се срива. Студиото е продадено и синът на новия собственик иска мястото на върха. Уволнен и унизен, Анди изпада в депресия. Когато умът му се прояснява, той решава да се махне колкото се може по-далеч от Лос Анджелис, докато нещата се уталожат и не намери нов път. Анди взима под наем къща в малко, забравено крайбрежно градче на два часа път от Лондон. След пристигането си наема местна жена да му помогне да сложи в ред делата си. Бивша журналистка, Вайълет Смит също е на кръстопът и тази временна работа изскача в подходящия момент, за да ѝ помогне да свърже двата края.

Но когато Вайълет забравя ръкописа на недовършения си роман в кабинета на Анди, той не успява да овладее любопитството си и е запленен от историята, която плаче да бъде адаптирана за големия екран. Възможно ли е това да е чудото, което и двамата са търсили? Във Второ действие Даниел Стийл представя стопляща сърцето история за предизвикателствата, които носят нови възможности, а утъпканият път не винаги води до идеалния край.

Откъс от книгата:

"Сградата, която подслоняваше Глобал Студиос­ в Сенчъри Сити, беше впечатляваща, но преминаването през частния вход към кабинета на изпълнителния директор на Глобал бе като да попаднеш в друг свят. Или като изстрелване с ракета към луната. До дискретно разположения встрани асансьор стоеше униформен служител, който придружаваше важните гости и им осигуряваше достъп до кабинета на Анди Уестфийлд на четиресет и четвъртия етаж. Никой не можеше да проникне в личните покои на изпълнителния директор без покана. Посетителите биваха проверявани грижливо на рецепцията. Преглеждаха документите им за самоличност, снимаха ги и им взимаха отпечатъци, после сверяваха имената им. Докато стигнеха до асансьора, всички бяха внимателно проучени. Досега никой не се бе опитвал да нападне директора на Глобал, но това се беше случвало на други шефове на студиа и мерките по охраната на Анди бяха изключително прецизни и строги.

Частният асансьор се изстрелваше нагоре с висока скорост и не спираше никъде. После посетителите се озоваваха на следващата рецепция, където вече ги очакваха и поздравяваха топло. Чакалнята беше великолепно обзаведена с кожени канапета, с безценни картини по стените, но на посетителите рядко се налагаше да чакат. Вратите се отваряха автоматично към малък коридор с картини от личната колекция на Анди, а високите над четири метра врати от лакирано червено дърво водеха към вътрешния кабинет, където изпълнителният директор ги посрещаше до огромното си бюро от махагон и стомана, откъдето се откриваше прекрасна гледка към целия Лос Анджелис. Дългата стена вдясно разказваше неговата история. На нея се виждаше редица с плакати от най-известните филми на родителите му. Анди беше единственият син на две от любимите легенди в Холивуд. Баща му, Джон Уестфийлд, най-известният филмов каубой, беше от Монтана, пристигнал в Холивуд на осемнайсет, за да бъде актьор. Той си беше каубой по рождение и по душа. След трийсет години актьорска кариера, той се влюби в режисурата и стана един от най-великите режисьори на класически уестърни. Беше спечелил четири Оскара като актьор и още три като режисьор. Джон беше човек с принципи и това се забелязваше дори във филмите му. Той беше пример за Анди, възхитителен баща и съпруг. Висок, мъжествен и хубавец, той беше героят, когото мъжете уважаваха. Малките момченца искаха да бъдат като него, когато пораснат, а жените го обожаваха. Съпругата му, майката на Анди, Ева Лундкуист, шведка, бе една от най-бляскавите звезди в Холивуд. Двамата с Джон бяха впечатляваща и преуспяваща двойка. Ева също имаше два „Оскара“, но беше се оттеглила млада, за да се омъжи за Джон и да отгледа сина им. Двамата бяха най-обичаната двойка в Холивуд и отличен пример за Анди.

Той бе наследил високия ръст и хубостта на баща си, с руса коса и издялано като с длето съвършено лице. Джон беше огромен мъж, с вид на каубой. Косата му бе по-тъмна от тази на Анди, който бе наследил светлата коса и яркосините очи на майка си. Анди беше благословен с чудесни гени. Беше висок почти колкото баща си и не по-малко хубав от него. Но никога не бе копнял да стане актьор. Беше наясно как работата се бе отразила на родителите му, въпреки че те полагаха неимоверни усилия да предпазят семейството си от нахалните папараци. Но досадниците винаги се мотаеха някъде наоколо.

Талантът на Анди като автор на сценарии се прояви рано. Той завърши университет в Калифорния, където учи киноизкуство. През летните ваканции в колежа работеше по сценичните площадки във фил­мите на баща си, а когато завърши университета, вече бе написал два сценария. ­Шестнайсетгодишната му кариера като сценарист процъфтяваше, когато благодарение на родителите му пред него се отвориха възможности, които бяха прекалено изкусителни, за да ги отхвърли. Баща му го предупреди да внимава, но да се възползва от получените шансове по най-добрия начин. Анди избираше разумно, често съветвайки се с баща си.

Когато АМКО, огромна индустриална корпорация, купи Глобал Студиос, за да направи имиджа им още по-блестящ, те потърсиха Анди и той стана най-младият шеф на студио, едва на трийсет и осем години. Преживяването беше зашеметяващо и той се справи с предизвикателството отлично. Остави писането на сценарии зад гърба си и се отдаде на бизнеса. На петдесет и седем, Анди управляваше Глобал Студиос вече деветнайсет години и бе надживял всички други шефове в конкурентните студиа. Беше уважаван, харесван и си вършеше работата добре.

В началото на четиресетте си години, Анди беше успешен изпълнителен директор и малко по малко надмина останалите. Качествата, които бе наследил от баща си, го отличаваха от всички други. Честен, прям и трудолюбив, той бе смятан за достоен и почтен човек. Не само притежаваше гениален усет за бизнес, но и го подкрепяше с абсолютна честност. Беше човек, на когото можеш да се довериш. През последните деветнайсет години бе видял мнозина да се провалят, но той стоеше здраво на краката си. Бизнесът не го разглези, нито огромните суми пари, които управляваше, но постепенно работата напълно го погълна. Беше израснал със силни семейни ценности, но професионалните ангажименти не му оставяха почти никакво време за семейството или за най-обикновени удоволствия. Вечно бързаше нанякъде. Наблюдаваше случващото се на снимачната площадка, успокояваше прочута звезда, която искаше да напусне, или сключваше договор за нов филм. Анди беше всепризнат умиротворител, бе научил от родителите си как да се справя със звездите и техните капризи. Беше израснал сред известни имена в бизнеса, а сега нищо не можеше да го уплаши или спре.

На четиресет и пет, той бе женен от двайсет и една години, когато съпругата му, Джийн, му съобщи, че иска развод. Не ставаше дума за скандал. Обясни му простичко, че през последните седем години, откакто бе станал шеф на студио, тя почти не го виждаше и положението само щеше да се влошава. Той бе наясно, че Джийн е права. Беше прекалено добър в работата си и я обичаше прекалено много. Глобал утрои печалбите си през седемте години откакто Анди стана изпълнителен директор. Дъщерята на Анди и Джийн, Уенди, учеше в колеж и той знаеше, че бе пропуснал много през годините - рождените ѝ дни, училищните събития. Джийн трябваше да е едновременно и майка, и баща през цялото време, когато Анди не беше до тях. Тя ходеше сама и на повечето светски събирания, защото Анди не разполагаше с време. Той обичаше жена си и дъщеря си, но не по-малко и работата си. Анди не възрази срещу развода и се отнесе изключително щедро с Джийн, а и винаги говореше с огромно уважение за нея.

След развода им Джийн се омъжи за сърдечен хирург, живееше в предградията в Кливланд и беше щастлива. Уенди също се омъжи. Тя винаги бе стояла колкото се може по-далеч от холивудския живот и свят. Беше видяла как бизнесът бе погълнал живота на баща ѝ и унищожил брака на родителите ѝ. Тя беше щастливо омъжена трийсет и две годишна жена. Имаше син и дъщеря, Джейми и Лизи, и живееше в Гринич, Кънетикът. Съпругът ѝ беше книгоиздател, а тя самата работеше като редакторка. Анди вечеряше с тях, когато отиваше по работа в Ню Йорк, но признаваше, че ги вижда твърде рядко. Уенди не му се сърдеше. Разбираше това, че баща ѝ бе пожертвал личния си живот в името на успеха. Никога дори не го беше питала дали според него това си струваше. Предполагаше, че за него е така, той бе избрал този свой живот и явно не съжаляваше за нищо.

След развода Анди не се ожени повторно. Имаше няколко сравнително дълги връзки, поне според холивудските стандарти, по две-три години. До него винаги се виждаше някоя красива актриса, която напомняше на майка му. И двамата му родители вече бяха починали и дъщеря му и внуците бяха единствените му роднини. Уенди беше най-важното нещо в света за него, независимо че се виждаха рядко, а и обичаше внуците си силно. Анди се обаждаше редовно на дъщеря си, но не разполагаше с достатъчно време за срещи. Знаеше, че тя разбира тежките изисквания на работата му, но и какво означава тя за него.

Приятелката му Алана Бийл, бе талантлива актриса, участвала в няколко филма в неговото студио. Бе пристигнала от Англия в Ел Ей, висока, хладна красавица в началото на четиресетте, със зашеметяваща външност, но и интелигентна. Анди обичаше да си бъбри с нея. Той никога не се бе възползвал от положението си, за да съблазнява младите актриси. Беше умен мъж с достойнство и всички жени, с които бе излизал, говореха мило за него. Връзките му приключваха, защото колкото и щедър и всеотдаен да беше, той не възнамеряваше да се ожени отново и им го заявяваше ясно още в самото начало. Рано или късно жените осъзнаваха, че това е така, и ако имаха желание за брак, обикновено го напускаха в подходящия момент. Малко по-късно друга известна жена, обикновено от киното, заемаше свободното място. Това му вършеше отлична работа и връзките му приключваха когато започваха да се изчерпват."
Из книгата