Клас II

Ако продуктът е с различен от посочения в онлайн магазина произход, ще Ви бъде доставен същият продукт, но с друг произход.

Златна превъзходна (на английски: Golden delicious) е популярен в цял свят сорт ябълки. Сортът е създаден през 1890 г. във Вирджиния (САЩ) първоначално под името Mullin's Yellow Seedling, а от 1914 г. е преименувана на Golden delicious.

Сортът дава едри, жълти плодове, които узряват до средата на септември. При правилно съхранение консумацията им е възможна до месец април на следващата година. Ябълките „Златна превъзходна“ са много сочни и сладки, но за разлика от другия по-известен сорт Гала лесно се нараняват при транспортиране, поради което трябва да се предпазват от удари.

Ябълката е била открита като случайно семеначе през 1872 г. във фермата на Джеси Хиатт в Айова. Той я изкарва на пазара под името Хоукай, но в крайна сметка продава правата на компания, известна като Старк Brothers. Ябълката първо се преименува на Delicious, а по-късно, когато Старк Brothers открили друга ябълка и я нарекли Golden Delicious /Златна превъзходна/, те преименували Delicious, на Red Delicious /Червена превъзходна/. Червена превъзходна, има огромен търговски успех между 1940 г. и края на 1980 г. като популярността и е намаляла леко през последните 20 години, заради интересите на потребителите към нови сортове. В България е внесена през 1933 г.

Ябълката е сладък, годен за консумация плод, произведен от домашната ябълка (M. domestica). Ябълковите дървета се отглеждат по целия свят и са най-широко отглежданият вид от рода ябълка (Malus).

Видът произлиза от Западна Азия, където все още могат да се открият диворастящите предшественици. Ябълките са сред първите дървета, които са били култивирани от хората, а разнообразието от сортове достига до 7500 типа. Всеки сорт се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода.

Годишната продукция на ябълки в световен мащаб надминава 64 милиона тона 2013 година), което съответства на брой от над 300 милиарда ябълки (1 средно голяма ябълка – е около 200 грама). Сред големите производители на ябълки са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия и Индия.

Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), дърво, което все още може да се намери диво в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и китайската провинция Синдзян. Изследователите работят с M. sieversii, който е устойчив към много заболявания и вредители, за да създадат по-устойчиви към заболяване домашни ябълки.

Друг вид, който предварително е смятан за част от генома на домашните ябълки, е Malus baccata и Malus sylvestris, но няма особени доказателства за това в по-старите култивирани видове. Тези и други видове Malus са използвани в някои скорошни програми за развъждане, за да се създадат ябълки, подходящи за отглеждане в неподходящи за M. domestica климати, главно с увеличена толерантност към студ.

Ябълките са много важна храна във всички по-хладни климати и вероятно ябълката е едно от първите култивирани дървета. В по-голяма степен от който и да е друг плод, с изключение на цитрусови плодове, ябълките се съхраняват с месеци и запазват голяма част от хранителната си стойност. Зимни ябълки, набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване, са били важна храна в Азия и Европа за хилядолетия, и в Северна Америка от заселването на европейци в тази част от света.

Центърът на развитието на разновидността на рода Malus е източната част на днешна Турция. Ябълковото дърво е може би едно от първите дървета, които се отглеждат, като плодовете му са подобрявани в течение на хиляди години. Твърди се, че Александър Велики е открил дребни ябълки в Мала Азия през 300 г. пр.н.е., като тези, които донася в Древна Македония, се използват за присаждане. Зимните ябълки, брани през късната есен и съхранявани при температури близки до нулата, са важна храна в Азия и Европа в течение на хилядолетия, също така и в Аржентина и САЩ, след пристигането на европейците. Ябълките са донесени в Северна Америка от колонизаторите през 17 век. и се твърди, че първата ябълкова градина на континента е създадена близо до Бостън през 1625 година. През 20 век, в щата Вашингтон започват да се създават проекти за напояване, което поставя началото на развитието на индустрия с милиарди долари приходи от плодове, сред които ябълките имат водеща роля.

До 20 век, земеделските производители съхраняват ябълки в незамръзващи изби през зимата, за собствена консумация или за продажба. Подобреното транспортиране на пресни ябълки с влак и пътни превозни средства заменя необходимостта от съхранение.

Има повече от 7500 известни култивирани видове ябълки. Различни видове са налични за умерен и субтропичен климат. Ябълките не цъфтят в тропически климат, защото се нуждаят от по-ниски температури.

Комерсиалните култивирани ябълки са меки, но крехки. Други желани качества в съвременното култивиране на търговска ябълка са пъстра външност, отсъствие на петна, леснота на експедирането, способност за продължително съхранение, високи добиви, съпротива към заболявания, типична на „червена вкусна“ ябълка, дълго стъбло (за да позволява на пестициди да проникнат във върха на дървото) и популярен вкус.

В България също се провежда научна дейност по създаване на нови сортове ябълки. Така например в Института по земеделие – Кюстендил към Селскостопанската академия са създадени сортовете „Бесапара“ (кръстоска между Флорина и Макфрии), „Горана“ (между Прима и Купър 4), „Елегия“, „Марлена“ и „Мартиника“.

Старите видове често са странно оформени, с петна и имат разнообразни текстури и цветове. Много от тях имат отличен аромат (често по-добър от най-съвременните видове), но могат да имат други проблеми, които ги правят комерсиално нежизнеспособни, като нисък добив, предразположеност към заболяване, или лоша толерантност за съхранение или транспорт. Малка част от старите видове все още се произвеждат в голям мащаб, но много са запазени живи от домашни градинари и фермери, които продават направо на местните пазари. Много необичайни и локално важни видове със собствен уникален вкус и външен вид са налични по света; възникнаха кампании на запазване на видовете ябълки, за да запазват такива местни наследства от изчезване.

Въпреки че повечето култивирани видове се отглеждат и за да се ядат пресни (десертни ябълки), някои са култивирани специфично за готвене (кулинарни ябълки) или създаване на ябълково вино. Ябълките за ябълково вино обикновено са твърде тръпчиви и твърди за ядене, но те дават на питието богат вкус, който десертните ябълки не могат.

Едни от най-често отглежданите и съответно консумирани сортове са Златна превъзходна (Golden Delicious) и Гала (Gala).