„Дядо Горио“ (на френски: Le Père Goriot, френско произношение: [lə pɛʁ ɡɔʁjo]) е роман, издаден през 1835 г. от френския писател и драматург Оноре дьо Балзак (1799 – 1850), включен в секцията „Сцени от парижкия живот“ на неговата поредица от романи „Човешка комедия“. Сюжетът се развива в Париж през 1819 г. и проследява преплетения живот на три лица: възрастния предан Горио, мистериозния човек с прикрито криминално минало Вотрен и наивния студент по право Йожен дьо Растиняк.

Първоначално публикуван в серийна форма през зимата на 1834/35 г., „Дядо Горио“ е широко възприеман като най-важния роман на Балзак. Той отбелязва първото сериозно използване от страна на автора на персонажи, които са се появявали преди това в други книги – техника, отличителна за белетристиката на Балзак. Романът също така е посочван като пример за неговия стил на реалист, използващ дребни детайли, за да пресъздаде образ и подтекст.

Действието на романа се развива по време на Реставрацията на Бурбоните, която носи дълбоки промени във френското общество; борбата на хората за висок социален статус е основната тема в книгата. Градът Париж също слага своя отпечатък върху героите, особено младия Растиняк, който е израснал в провинциите на южна Франция. Балзак анализира, посредством Горио и другите, природата на семейството и брака, предоставяйки песимистична гледна точка за тези институции.

Романът е посрещнат със смесени отзиви. Някои критици възхваляват автора заради неговите комплексни образи и вниманието към детайла; други го осъждат заради множеството описания на корупция и алчност. Любима на Балзак, книгата бързо придобива голяма популярност и често е адаптирана за сцената и киното. Тя дава началото на френското нарицание „Растиняк“ за социален катерач, готов да използва всякакви средства, за да подобри собственото си положение.

Исторически преглед
Действието в „Дядо Горио“ започва през юни 1819 г., след поражението на Наполеон при Ватерло и след като династията на Бурбоните е възстановена на трона на Франция. Нараства напрежението между аристокрацията, която се връща заедно с Луи XVIII, и буржоазията, родена от Индустриалната революция. По това време във Франция се наблюдава „затягане“ на социалните структури, като ниските слоеве в преобладаващата си част са потопени в бедност. Според някои оценки почти три четвърти от парижаните живеят с доходи под прага на бедността от 500 – 600 франка на година. В същото време този катаклизъм прави възможна социалната мобилност, немислима по времето на Стария режим от предходните векове. Хора със сравнително скромен произход, желаещи да се приспособят към правилата на новото общество, успяват да се издигнат в горните ешелони, което предизвиква отвращение у висшата класа.

Литературен преглед
Когато започва да пише „Дядо Горио“ през 1834 г., Балзак вече е написал дузина книги, включително такива, написани с комерсиална цел и публикувани под псевдоним. През 1829 г. излиза „Шуани“ – първият роман, подписан с истинското име; последван от „Луи Ламбер“ (1832), „Полковник Шабер“ (1832) и „Шагренова кожа“ (1831). По това време Балзак започва да организира творбите си в „Човешка комедия“ – поредица от романи, разделена на части, представящи различни аспекти от живота във Франция в началото на 19-ти век.

Един от аспектите, които заинтригуват Балзак, е животът на престъпника. През зимата на 1828 – 29 г. френският измамник – представящ се за полицай – Йожен Франсоа Видок публикува сензационни мемоари, в които описва криминалните си подвизи. Балзак среща Видок през април 1834 г. и го използва като модел за образа на Вотрен.

Написване и публикуване
През лятото на 1834 г. Балзак започва работа върху трагична история за баща, отхвърлен от своите дъщери. В дневника му са записани няколко реда, без дата, относно сюжета: „Сюжет на Дядо Горио – добър човек – квартира среден клас – 600 франка доход – разпродава къщата си и живее оскъдно, предоставяйки приходите на двете си дъщери, които имат доход от 50 000 франка – умира като куче.“ Първата версия е написана за четиридесет дни през есента и публикувана на части в „Ревю дьо Пари“ между декември и февруари. Като самостоятелно издание романът е публикуван през март 1835 г. от издателската къща Werdet, където е публикувано и второто издание през май същата година. Силно ревизираното трето издание е публикувано през 1839 г. от „Шарпантие“ (Charpentier). Обичайно за Балзак е, че той прави подробни бележки и промени по коректурите, които получава от издателите, така че по-късните издания на неговите романи често значително се различават от по-ранните. В случая на „Дядо Горио“ той променя броя на образите с лица от други романи, които е писал, и добавя нови параграфи с подробности.

Героят Йожен дьо Растиняк се появява като възрастен мъж в по-ранния философско-фантастичен роман на Балзак „Шагренова кожа“. В първата чернова Балзак кръщава героя Масияк, но решава да използва образа от Шагренова кожа. Други герои също са изменени по подобен начин. Това е първото структурирано използване на образи, практика, чиято дълбочина и точност характеризират неговите романи.

През 1843 г. Балзак поставя „Дядо Горио“ в „Човешка комедия“ в частта „Scènes de la vie parisienne“ („Сцени от живота в Париж“). Бързо след това той го мести – поради силния акцент върху личния живот на героите – в „Scènes de la vie privée“ („Сцени от частния живот“). Тези категории и романите в тях са опит да се създаде единно тяло „изобразяващо цялото общество и скицирането му в необятността на неговата обърканост“. Въпреки че е изготвил само малък предварителен план за Човешка комедия, озаглавен Етюди върху нравите, по това време Балзак внимателно разглежда мястото на всяка творба в проекта и често преработва неговата структура.