Състав:
фъстък и сол
Съхранение:
Да се съхранява на сухо и проветриво място, без пряка слънчева светлина - при температура до 35°C и влажност до 75%
Алергени:
фъстъци, пшеничнобрашно

Фъстъкът (на латински: Arachis hypogaea) е вид едногодишно тревисто растение от едноименния род (Arachis) от семейство Бобови. фъстъци се наричат и ядливите семена на растението.

Значение
Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47 – 54% мазнини с много високо качество, белтъчини (20 – 37%) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1, В3, Е и цинк. Витамин В3 влияе позитивно върху нервната система. Като мощен антиоксидант витамин Е спомага за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Цинкът има ключова роля в изграждането на протеините и за обновяване на тъканите.

Фъстъченото олио се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото олио се явява основно при храненето.

Популярен продукт е фъстъчена паста, приготвяна от смлени печени фъстъци, и наричана фъстъчено масло. Фъстъците са отлична храна и като ядки (печени, осолени или подсладени). Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция.

Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на олиото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерновото сено.

Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.

Произход и разпространение
Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита регионът между 10 и 28° на изток от Андите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). Преди повече от 3500 години инките са ги използвали при погребения. Те са слагали фъстъци при мъртвите като храна, която да вземат в отвъдния свят.

В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и че главна заслуга за това имат португалските мореплаватели.

Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. декара на над 200 млн. декара. 50% от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. декара – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия. Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 kg на декар), на следващо място е Мароко (260 kg на декар), а на трето Египет (180 kg на декар).

Систематика
Културният вид фъстък Arachis hipogeae се дели на 3 подвида: ssp. australiamericana (южноамерикански фъстък), ssp. asiatica (азиатски фъстък) и ssp. vulgaris (обикновен фъстък). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са с много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.

При отделните подвидове са известни десетки сортове фъстъци.

В България
Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г. През 1926 г. фъстъци за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до края на 1980-те площта им е доста постоянна – 30 – 40 хил. декара, но през 1991 г. достига своя пик от 150 хил. декара, което нарежда маслодайната култура на второ място след слънчогледа.

В цялата страна има не повече от 15 хил. декара, като основните площи са в областта на гр. Садово. Като цяло производството е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски. Добивите в България са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 kg на декар. Площите не надхвърлят 30 – 40 хил. декара.

От 2004 г. се чества Ден на фъстъка в гр. Садово. Всяка последна събота на март се провежда национален конкурс за най-добър производител на фъстъци и се организират празненства.

Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенсия.

В страната има Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“, гр. Садово, където се създават различни сортове фъстъци. Сред най-използваните в местното земеделие са „Кремена“, „Калина“, „Росица“, „Орфей“ и „Садово 2609“. Те зреят рано, устойчиви са на гъбни болести и карбонатна хлороза и имат добри вкусови качества. Държавния университет в Ню Мексико, САЩ, е направил проучване на генетичното разнообразие в световната колекция от тип Валенция, което е установило, че българските сортове и линии представляват отделна самостоятелна група.

Производител: Фабрика за ядки „Румина“ ЕООД, гр. Мартен, ул. Чавдар войвода 7058, тел: +359 82 846 065, e-mail: promnat@abv.bg