Клас II

Сладките кестени са подходящи за варене и печене, приготвяне на пара или влагане в сладкиши. Повече ядки, отколкото плодове, те са източник на фибри и с относително ниско съдържание на калории. Богати са на витамин С, фосфор, желязо, калций, калий, магнезий и др. и имат ниско съдържание на мазнини. Съдържат 2 пъти повече нишесте от картофите. Не съдържат глутен.Освен че са много вкусни, те са страхотно средство за укрепване на имунната система по натурален начин. Имат антиокидантно действие, подпомагат подобряване на храносмилането, заздравяването на костите и подпомагането работата на мозъка.

Кестените (Castanea) са род от осем или девет вида дървета и храсти от семейството на букови (Fagaceae). Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Името се отнася също и за ядковите плодове, които тези дървета дават. Повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 m височина, но някои видове (чинкапините) са по-малки, често храстообразни. Всички те са широколистни.

Листата са прости, овални или копиевидни, дълги 10 – 30 cm и широки 4 – 10 cm, с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цъфтежът е в средата на лятото. Плодът е бодлива чашка с диаметър 5 – 11 cm, съдържаща 2 – 7 ядки. Да не се бърка с Конски кестен (Aesculus hippocastanum), чиито плодове са отровни! Той е съвсем друг вид от различно семейство.

Американският кестен, едно от доминиращите дървета в източните САЩ в миналото, е почти напълно унищожен от гъбичното заболяване Cryphonectria parasitica. Американските чинкапини страдат сериозно от тази болест. Европейският и западноазиатският сладък кестен също са податливи, но по-слабо от американския, а източноазиатските видове са устойчиви. Тези устойчиви видове, особено японският кестен, китайският и тези на Сегуин и Хенри, са използвани в размножителни програми в САЩ с цел създаване на хибриди с американския кестен, които да са устойчиви към болестта.

Кестените имат ниско съдържание на мазнини, много витамин С, фосфор, калий и др. Кестенът съдържа два пъти повече нишесте от картофите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в Япония, Китай и Южна Европа.

Кестен е наименованието на ядките и самото дърво, което ги ражда. Имат специфичен вкус, текстура и по-малко мазнини, различаващи ги от другите ядки. Ядливият кестен се използва в кулинарията, докато конският (токсичнен) се среща в медицината и фармацията.

Какво е кестен?

Кестен наричаме плода (ядките) на едноименното дърво. То е широколистен вид, който може да срещнем в умерените райони на Северното полукълбо, Европа, Азия и Северна Америка. Масивните кестенови дървета могат да достигнат височина от 30 до 35 метра.

Клоните им са широки, а листата им са с форма на копие. През пролетния сезон цъфтят с красиви цветове.

Атракция за кулинарите е ядката, която се крие в плода на дървото. Обвита е в шипова обвивка, приличаща на малко боздуганче, под нея ядката е обгърната от кафява кълбовидна чашка.

Листата и кората също са използваеми, най-вече за направата на отвара като метод на лечение. Кестените се берат, когато узреят, обикновено това се случва края на август – началото на септември месец. Най-добре е да изчакаме те сами да паднат от дървото, без да се налага да разтърсваме клоните.

Кестеновите ядки се отличават от останалите със специфичния си вкус, сладък и нишестен, с леко зърнестата си текстура и сравнително по-малкото си съдържание на мазнини.

Има няколко разновидности на дървото, но важното тук е да знаем една основна разлика – има ядливи и отровни.

В България ядливи може да срещнем в районите на Пирин, Западна Стара планина и край Петрич и Берковица. Токсични са конските кестени, тях виждаме ежедневно по парковете. Този вид се използва в медицината и фармацията.

Произход и история

Кестенът има богата древна история, която може да проследим векове назад. Смята се, че ядката произхожда от Мала Азия (днешна Турция) и след това се разпространява и другите части на света.

Древни цивилизации като гръцките и римските почитали кестена заради гъвкавостта, изобилието и хранителната му стойност.

В древна Гърция ядките били свързвани със Зевс и се считали за символ на плодородието. Дървесината от дървото бил ценен строителен материал, а ядката – основна част от храненето на древните гърци.

През Средновековието отглеждането на кестен се разпространило из цяла Европа. В много региони ядките се определяли и като „хляба на бедните“, защото успявали да захранят цели цивилизации по време на недостиг на други ресурси.

Хората смилали кестена, правили брашно, което използвали за направата на хляб, каши и други ястия.

Индианските племена в Северна Америка имали свой сорт  –  Castanea dentata, ценен заради хубавата си и устойчивата на гниене дървесина. За съжаление, през 20-ти век е внесена болестта мана, която опустошава голяма част от дърветата.

Днес кестените се консумират и отглеждат навсякъде и остават важна част от кулинарните традиции, особено в култури в Азия и Европа. Печена, ядката се свързва с празнични поводи, а ястията с него продължават да галят небцата на хора по цял свят.

Историческото и културното им значение не се свързва само с употребата им като източник на храна, но и с ролята им във фолклора и литературата.

Състав и съхранение

Кестените са не само вкусни, но имат и богато портфолио от хранителни вещества:

• Въглехидрати
• Разтворими фибри
• Протеин
• Витамини
• Минерали
• Мазнини

Съдържанието им на мазнини, в сравнение с други ядки и семена, е ниско. Той е източник предимно на здравословни ненаситени мазнини, включително олеинова киселина, която е полезна за здравето на сърцето. 100 грама кестени осигуряват около 2 грама мазнини.

Кестените са източник на около 43 милиграма витамин С на 100 грама, което е около 72% от препоръчителния дневен прием. Те съдържат също малки количества витамини от група В, като:

• Тиамин
• Рибофлавин
• Ниацин
• Фолат

Кестените са добър източник на минерали, включително:

• Калий
• Фосфор
• Магнезий
• Мед
• Манган

100 грама кестени обикновено съдържат около 592 милиграма калий, 168 милиграма фосфор, 45 милиграма магнезий и 0,6 милиграма мед.

Може да съхраняваме кестените в хартиен плик около 2-3 дни или в херметически затворен контейнер до 10 дни преди употреба. Най-добре е пресните кестени да се консумират в рамките на 3 седмици след покупката. Ако нямаме възможност да консумираме ядката, може да си набавим полезните вещества от добавки.