Манголдът (Beta vulgaris var. cicla) е двугодишно тревисто растение от семейство Щирови (Amaranthaceae), наричан още спанаково или листно цвекло. Широко разпространен листен зеленчук в страните от Централна и Западна Европа. на английски: Chard. Заедно с кръмното цвекло, захарното цвекло и червеното цвекло е разновидност на цвеклото (Beta vulgaris). Широката част на листата може да бъде зелена или червеникава, а листните дръжки обикновено са бели или цветно жълти или червени. Може да достига 30 cm височина.

Манголдът има високо хранителни листа, което го прави популярна съставка в здравословните диети. Той се използва за готвене от векове.

Манголдът е зеленчук, подобен на спанака, а ботанически погледнато е култивирана форма на цвеклото. Подобно на своите събратя – червеното цвекло, захарното цвекло и фуражното цвекло, манголдът принадлежи към подсемейство лободови, семейство щирови. Произходът на манголда е от Средиземноморието и Близкия изток.

Листата на дългостъбления манголд са с дължина до 30 сантиметра. Консумират се както листата, така и стъблата. Манголдът се предлага в различни разновидности – бял, жълт, светлозелен и тъмнозелен. Листата са гладки или набраздени. В миналото поради високото съдържание на захар в тях, корените на манголда са използвани за извличане на захар. По-късно обаче манголдът е заменен от захарното цвекло.

Манголдът произхожда от източното Средиземноморие и Близкия Изток. Растението е култивирано още през античността и е било популярен зеленчук в древна Гърция и Рим. Манголд се е отглеждал и в Персийската империя, а в средновековна Европа се е считал за ценно лечебно растение. През XVI век манголдът се разпространява из цяла Европа и придобива значимост като зеленчук. Днес манголд се култивира основно в средиземноморските държави, както и в други региони с топъл климат по целия свят. В Европа се среща предимно в Южна Испания и Южна Италия. При подходящи условия, манголдът може да се отглежда и в региони с по-хладен климат, например в домашна оранжерия.

Днес манголдът се отглежда основно в средиземноморските държави, както и в други региони с топъл климат по целия свят. В Европа най-голямото производство на манголд е в Испания и Италия, но се отглежда и във Франция, Гърция и Турция. Освен това манголд се отглежда и в Северна Америка, Австралия и Южна Африка. Манголд е устойчиво растение, което по принцип се отглежда като едногодишно. Предпочита слънчево изложение с пропусклива почва, богата на хранителни вещества.

В умерените географски ширини манголдът е в разцвета си през летните месеци от юни до септември, което го прави класически летен зеленчук. Въпреки това пресният манголд, който е предимно вносен, се предлага в търговската мрежа от март до октомври.