‌„Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“

ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече.

Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях.

Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите „син“ и „дъщеря“, „мъж“ и „жена“, за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.

Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“, който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край.

♦ ♦ ♦

Рене Карабаш (Ирена Иванова) е писател, режисьор и актриса, автор на стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“), с номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2015 г). Нейни стихотворения са преведени на няколко езика и биват включени в световни поетични антологии. Носител е на Първа награда за белетристика от Шуменския Литературен Конкурс „Боян Пенев“, а от 2017 г. Ирена е в почитното жури на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“.

Тя е основател на Творческа Академия „Заешка Дупка“, която събира едни от най-големите писатели, сценаристи и драматурзи на България. За ролята си във филма „БЕЗБОГ“, Ирена получава няколко престижни филмови награди за най-добра актриса, сред които „СРЕБЪРЕН ЛЕОПАРД“ (Локарно), „СЪРЦЕТО НА САРАЕВО“ (Сараево), и „АЛУМИНИЕВ КОН“ (Стокхолм).