Съпругът ми е мъртъв.

Бях на погребението му. Видях как спуснаха ковчега му на два метра под земята. (Добре де, може да е било на метър и половина, но пак ми се струва предостатъчно.) После имаше гощавка с миниатюрни сандвичи, пълнени яйца и малки рулца с крехко телешко, която струваше повече от първата ми кола.

Искам да кажа, че Грант вече не е между живите. Вече го няма, няма ги и многото му тъмни тайни, за които аз така и не го попитах. Той вече никога няма да се върне.

Тогава защо виждам лицето му навсякъде?

„Тайната лъжа на съпруга на вдовицата“ е тотално пристрастяваща новела в най-добрите традиции на психологическия трилър, която е невъзможно да оставите!